Новини

Предварителни пояснения относно промените на ЗДДС, свързани с „режим за малки предприятия” по Директива 2006/112

Значителна част от новите разпоредби в проекта за ЗИД ЗДДС са свързани с промяната на Директива 2006/112 относно т.нар. „малки предприятия”, т.е. „нерегистрирани лица”.

Промените на ЗДДС, свързани с „нерегистрирани лица” са две групи:
1. Разпоредби, транспониращи Директива 2020/285 относно „малки предприятия в Съюза”, което България е длъжна да направи, защото промените влизат в сила от 01.01.2025 г.

2. Разпоредби, несвързани с Директива 2020/285, които изменят съществено ЗДДС относно „дата на регистрация” и се въвежда облагане с ДДС на всички извършени доставки и получени аванси, считано от деня, следващ деня на надхвърляне на регистрационния праг.
Тези промени България не е длъжна да направи, защото относно „нерегистрирани лица” Директивата дава на страните членки свобода на действие на законово уреждане.

Безспорно е, че този нов „режим за малки предприятия в Съюза” трябва да се транспонира в българския ЗДДС.
Въпросът е как точно да се промени ЗДДС, така, че да не създава проблеми на обикновените „нерегистрирани лица” в тяхната дейност и в тяхната регистрация.

Според мен, „режим за малки предприятия в страната” трябваше да си остане такъв, какъвто е – ясен, подреден и относително разбираем – от чл. 94 до чл. 105 ЗДДС.

Новият „режим за малки предприятия в Съюза” трябваше да се уреди само в новата Глава 21б „Режим за малки предприятия в Съюза”.

Вместо това, проектът на ЗИД ЗДДС прави сериозна систематично и понятийно „разместване” и ни връща в есента на 2006 г., когато трябваше да изучаваме специални понятия, като ВОД, ВОП, трансгранична услуга, място на изпълнение и т.н.

Промените на ЗДДС са в три направления:
1. Разместват се местата на основни разпоредби;
2. Допълват се много пояснителни разпоредби;
3. Въвеждат се „нови” понятия, които заместват старите понятия;

1. Разместват се местата на основни разпоредби;
Най-важните правила относно облагаем оборот от чл. 96, ал. 1 – 5 се преместват в чл. 168в ЗДДС;
Последователното извършване на еднородна дейност от чл. 96, ал. 10-11 отива в чл. 168в, ал. 3 и ал. 4;
Авансовите плащания, от чл. 96, ал. 4 отиват в чл. 168в, ал. 9;
Изобщо, наличните 13 алинеи на чл. 96 се разпиляват между чл. 96, ал. 1- 5 в новия им вид и чл. 168б – чл. 168г ЗДДС.

2. Допълват се много нови пояснителни и дефинитивни разпоредби;
Тук искам да кажа, че по принцип, приветствам наличието на „пояснителни разпоредби” и на определения във всички закони, защото те ни дават повече яснота.

От друга страна, такива разпоредби трябва да са отделно от регулативните разпоредби.
В ЗИД ЗДДС е видно, че чл. 168б, чл. 168г и 168д съдържат и пояснения и определения, а важният чл. 168в, относно елементите на „годишния оборот” е „скрит” някъде между тях.

Иначе е добре, че ще има изрични законови текстове, напр. че нерегистрираните лица не дължат ДДС – чл. 168б, ал. 4, или че нямат право на приспадане на данъчен кредит – чл. 70, ал. 6 ЗДДС.

3. Въвеждат се нови понятия, които заместват старите понятия - изглеждат доста объркващо;
Достойнството на ЗДДС е в яснотата, краткостта и разбираемостта на понятията. Сега ЗДДС ще загуби част от това достойнство.

„Малко предприятие” по Директива 2006/112 е данъчнозадължено лице(ДЗЛ), което не е регистрирано по ДДС, не начислява ДДС и не приспада данъчен кредит, защото облагаемият му оборот е под регистрационния праг;
Очевидно е, че „малко предприятие” е тъждествено на „нерегистрирано ДЗЛ” по ЗДДС.

Уредбата на „малко предприятие” по Директива 2006/112 дава голяма свобода на страните членки да регулират, както намерят за добре, „малките предприятия”, т.е. „нерегистрираните лица”.

България се възползва от тази свобода и създаде, според мен, най-добрата схема за уреждане на правата и задълженията на „нерегистрираните ДЗЛ”. Тази схема, в основните си моменти е „обратна” на схемата по Директива 2006/112 и законите на другите страни – членки.
Особено значима е разликата в използваните от ЗДДС понятия, които се отличават значително от понятията в Директива 2006/112.

През 2017 г. в Брюксел беше замислена „реформа” относно „малките предприятия”, която се осъществи чрез Директива 2020/285 и влиза в сила от 01.01.2025 г.

Тази реформа е толкова незначителна по обхват на засегнатите фирми, че може да се определи като „буря в чаша вода”. (Тази „буря в чаша вода” по Директивата, става сериозна буря в ЗДДС)

Статистиката показва, че „малки предприятия, нерегистрирани по ДДС” в ЕС са незначителен брой данъчни субекти. Това са предимно „свободни професии”, еднолични търговци и търговски дружества, които оперират в сферата на услугите или на освободените доставки.
Именно за това, Директивата дава, и продължава да дава, свобода на страните членки, сами да определят правилата относно „малки предприятия”.

През 2017 г. е било установено, че тези „малки предприятия”, са неравнопоставени, ако искат да работят в друга страна членка, защото подлежат на незабавна регистрация по ДДС.
Едно „малко предприятие” е „освободено от ДДС” само в собствената си страна.
Ако иска да работи в друга страна-членка, трябва задължително да се регистрира по ДДС и става „неравнопоставено” спрямо местните „нерегистрирани лица”.
Тази „несправедливост” беше поправена с Директива 2020/285 за изменение на Директива 2006/112.

Корекциите са незначителни по обем и се състоят в следното – „малки предприятия” от една страна от ЕС, ще могат да работят в друга страна от ЕС като „нерегистрирани лица”.
Ще се извършва специална регистрация в страната, в която са установени и ще се издава специален ДДС номер с префикс BG и със суфикс ЕХ, напр. BG123456789-EX.
Въвежда се общ „национален праг” от 85 000 евро и „праг в Съюза” от 100 000 евро.
Основният, и досега действащ, режим се нарича „режим за малки предприятия в страната”.
Новият режим се нарича „режим за малки предприятия в Съюза”.
Този нов „режим за малки предприятия в Съюза” ще касае няколкостотин фирми в целия ЕС.

В България едва ли ще има повече от 10-20 български фирми, нерегистрирани по ДДС, които ще искат да работят като „нерегистрирани лица” в страни от ЕС. От друга страна, не е ясно, колко „нерегистрирани фирми” от ЕС ще дойдат да работят в България също като „нерегистрирани лица”.

„НОВА” процедура за регистрация по ДДС на нерегистрирани български ДЗЛ, т.е. „режим за малки предприятия в страната”, т.е. относно онези обикновени български фирми, които ще подлежат на регистрация по ДДС по общия и нормален ред.
Ще се посочат съществените моменти, като се цитират и новите разпоредби от ЗДДС.

----------------------------------------------------------
1. Общо задължение за регистрация – чл. 96, ал. 1 ЗДДС;
2. Национален регистрационен праг – 166 000 лв. – чл. 96, ал. 1 и чл. 168д, ал. 2 ЗДДС;
Националният праг в чл. 96, ал. 1 е наречен „годишен оборот”.
В чл. 168б, ал. 5, т. 1 е наречен „годишен оборот в страната”;
3. „Годишен оборот” се определя за календарна година – чл. 168б, ал. 5, т. 1 и чл. 168в, ал. 1;
4. Елементи на „годишен оборот”:
Чл. 168в, ал. 1 – какво се включва в годишния оборот;
Чл. 168в, ал. 2 – какво НЕ СЕ включва в годишния оборот;
Чл. 168в, ал. 5 – 9 и ал. 11 – още какво се включва в годишния оборот;
Чл. 168в, ал. 9 – авансовите плащания се включват в годишния оборот;
5. Еднородна дейност – чл. 168в, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС;

6. Подаване на заявление за регистрация по ДДС – общо задължение - чл. 96, ал. 1 ЗДДС;
7. Срок за подаване на заявление – чл. 96, ал. 6 ЗДДС – седем дни от надвишаване на прага;
8. Съдържание „по образец” чл. 96, ал. 6 и чл. 101, ал. 1 ЗДДС;
9. Посочва се датата, на която е надхвърлен оборотът – чл. 101, ал. 4, изр. първо допълнено;
10. Органът по приходите извършва проверка и издава Акт за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението за регистрация – чл. 101, ал. 6 ЗДДС;
11. Дата на регистрация – датата, следваща датата на надвишаване на националния праг;
Връчването на Акт за регистрация няма значение в общия случай.

12. Облагане на доставки веднага след надвишаване на националния праг – Чл. 113, ал. 4, изр. 2;
13. Корекция на издадени междувременно фактури „без ДДС” – чл. 116, ал. 8 ЗДДС;

14. Отказ на регистрация – чл. 96, ал. 5 ЗДДС;
15. Документи, удостоверяващи регистрацията – отм. чл. 104, ал. 1 и ал. 2 – няма вече удостоверение;
По изключение, ще се издава удостоверение за доказване в чужбина – чл. 104, ал. 3 ЗДДС;
Отменя се и чл. 105 ЗДДС за изгубено или повредено удостоверение;
----------------------------------------------------------
Автор адв. РОСЕН РУСКОВ