Новини

ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Съда на ЕС по дело T 84/26
„ROTEX Europe“ltd, UK срещу ОДОП София, България

„Член 167, член 168, буква а), както и членове 178 и 273 от Директива 2006/112/ЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, която отказва на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за стоки, придобити и използвани за извършване на облагаеми доставки преди регистрацията му за целите на ДДС, само поради факта, че тези стоки вече не са били налични към датата на тази регистрация, извършена със закъснение, въпреки че съответните сделки са били декларирани веднага след тази закъсняла регистрация.”

Преведено спрямо българския ЗДДС, определението на СЕС казва следното:
„Право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74, ал. 1 ЗДДС, за придобити активи, преди датата на регистрацията съществува и може да се упражни, дори и ако тези активи не са налични към датата на регистрация, ако същите активи са били използвани за извършване на последващи облагаеми доставки.”

Уточняваме, че чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС изисква, за възникване на право на приспадане на данъчен кредит за активи, придобити преди регистрация, тази активи да са „налични”, към датата на регистрация, цит.:
Чл. 74.(1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.
(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация.....................

Уточняваме също така, че, според Определението на СЕС, за да възникне това право, активите(стоките) трябва да са били използвани за извършване на облагаеми доставки, така, както изискват чл. 168 от Директива 2006/112 относно ДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.
Ако такива активи, просто не са налични и не са използвани за облагаеми доставки, това Определение на СЕС не е приложимо.

Фактите по данъчния спор
„ROTEX Europe“ltd е установено в Обединеното кралство, като няма регистрация по ДДС в България.
„ROTEX Europe“ltd обаче, извършва в България обикновена търговия със стоки, като местно, българско данъчно задължено лице – закупува стоки на територията на България от български фирми, и продава тази стоки, пак на територията на България на други български фирми. Стоките са машини за хранително-вкусовата промишленост.

Очевидно, „ROTEX Europe“ltd, в известен смисъл е „нарушител” на ЗДДС, защото:
1. Не е регистрирано по ЗДДС;
2. Не начислява ДДС за извършваните облагаеми доставки;

„ROTEX Europe“ltd подава заявление си за регистрация по ДДС на 1 август 2023 г. и е регистриран на 9 август 2023 г.
За първия данъчен период – август.2013 г., „ROTEX Europe“ltd подава справка декларация, в която декларира всички продажби, които са били облагаеми, но не са обложени с ДДС. По този начин, „ROTEX Europe“ltd използва стоките за извършване на облагаеми доставки.
ОБАЧЕ, „ROTEX Europe“ltd декларира и всички покупки, по които претендира приспадане на данъчен кредит.
При извършената ревизия, ревизиращите органи отказват да признаят ДК по декларираните покупни фактури по основание, че такова право на приспадане на ДК, за стоки, придобити от нерегистрирано лице, преди регистрацията по ДДС, може да възникне и да се упражни само и единствено по силата на чл. 74 ЗДДС.
ОБАЧЕ, чл. 74, ал. 1 и ал. 2 изрично изискват стоките да са налични към датата на регистрация.

Определението на СЕС създава изключение от чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС:
„Право на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС може да възникне и ако активите не са налични, но са били използвани за извършване на облагаеми доставки.”

адв. Росен Русков