Въпроси и отговори

По сега действащият ЗДДС, задължението за регистрация при сделки над 100 000 лв., реализирани в един данъчен период възниква веднага и се изпълнява в седем дневен срок, т.е. още същишя данъчен период. При продажба на УПИ, което има проект и разрешение за строеж, по принцип се извършва една сделка, защото проектът и разрешението са принадлежности на имота. Разрешнеието за строеж не подлежи на продажба, защото е индивидуално. Обикновено, цената на УПИ се увеличава с разходите за проект и разрешение. Въможно е, практически проектът да се продаде отделно за определена сума, като тази продажба формира облагаем оборот за целите на регистрацията. Препоръчвам, при отделна продажба на УПИ, проект и т.н., това да се извърши в един ден, като на следващия ден да се подаде "Заявление за регистрация" по ДДС. Регистрацията при извършена такава сделка е задължителна.

Вашиият проблем има решиение в чл. 27, ал. 2 ЗВЕРБ, Чл. 27. (1) В съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането на цените на стоките и услугите от левове в евро се извършва при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. (2) Цената за единица мярка на стоки и услуги в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изразява със същия брой знаци след превалутиране по чл. 12 в евро при съответното прилагане на чл. 13, ал. 1. Чл. 27, ал. 2 ЗВЕРБ допуска запазването на цена, изразена с повече от два знака. Във Вашия случай, можете да изразите цените на продуктите в евро, с пет знака след десетичната точка. Ако желаете, можете да промените броя знаци, след десетичната точка на по-малко, но тогава ще се получат разлики от превалутиране, които ще са разход или приход.

Фактурата от 2025 г., независимо кога е издадена, може да се посочи в ДнПок и през 2026 г. В ЕВРО, защото Дневниците и СД вече се подават в евро. Ще преизчислите в евро данъчната основа, ще изчислите ДДС по евровата данъчна основа и ще попълните ДнПок с тези данни;

От гледна точка на продажбите, които извършва българската фирма на територията на Германия, следва да се каже, че това не са вътреобщностни доставки, защото стоката не се изпраща в друга страна от ЕС. По ред на доставките: Първо, германската фирма, която продава стоката дължи ДДС, защото не извършва ВОД, по причина на това, че стоката не напуска Германия. Второ, българската фирма дължи ДДС в Германия, защото извършва доставка на стока, с място на изпълнение на територията на Германия и стоката не напуска Германия. Ако германската данъчна администрация установи фактите по тези доставки, ще претендира ДДС и от германските продавачи и от българската фирма, включително и в режим на двойно облагане, защото българската фирма няма да има право на приспадане на данъчен кредит.

По същество, задавате два въпроса: 1. Правилно ли е продажбите на стоки по горепосочената схема да се посочват, като такива по чл. 69, ал. 2 ЗДДС? 2. Какво представлява и как се декларира покупката стоки по горепосочената схема? 1. На първия въпрос, може да се отговори кратко и ясно, че такива продажби не се облагат с ДДС и се декларират в колона 23 от Дневник за продажбите – „...доставки по чл. 69, ал. 2...” 2. Вторият въпрос обаче, е един от малкото въпроси, на които не може да се даде категоричен отговор, основан на разпоредби от ЗДДС или от Директива 2006/122 относно ДДС, защото такива разпоредби изобщо няма. Практиката в други държави от ЕС показва, че при тази схема на транзитен износ проблеми по ДДС не възникват – нито по отношение на облагане с ДДС, нито по отношение на право на приспадане на данъчен кредит. Няма значение и каква фактура е издал доставчикът – за ВОД на стока, за износ на стока или друго. В България обаче, съществуват различни практики, някои от които водят до облагане с ДДС по чл. 62, ал. 2 ЗДДС, което се потвърждава и от съдилищата. Оказва се, че всичко зависи от преценката на ревизиращите органи. Посочената във въпроса покупка следва да се посочи в колона 9 от Дневник за покупките, относно „ДО на получените доставки без данък”, т.е. без да се приспада данъчен кредит. Колона 9 включва няколко вида покупки(доставки), които са без право на приспадане на данъчния кредит. „Колона 9 „ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вноса без право на данъчен кредит или без данък” Основанията за неприспадане обаче са различни, поради което да налице две групи покупки без право на данъчен кредит. Първата група покупки са с начислен ДДС, но са без право на приспадане по чл. 70 ЗДДС. Купувачът е платил ДДС, но няма право да го приспадне. Втората група покупки, без право на приспадане са тези, за които не е бил начислен ДДС и точно по тази причина няма приспадане, защото няма никакъв начислен и платен ДДС. Вашата покупка спада именно към тази група покупки „без ДДС”. Отбелязвам, че Дневник за покупките няма аналог на колона 23 от Дневника за продажбите . „..доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС..” за отразяване на покупки, които не са ВОП на стока. Други колони на Дневник за покупките съдържат чл. 69, ал. 2 ЗДДС, но само относно пълно или частично право на приспадане, но не и хипотези на фактури „без ДДС”. Изобщо, колоните на Дневник за покупките са по-лошо формулирани от колоните в Дневник за продажбите. ОБАЧЕ, нерядко, ревизиращите органи насочват вниманието си към „покупката”, която обявяват като „ВОП по чл. 62, ал. 2 ЗДДС”, което по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС се облага с ДДС, но е без право на приспадане на данъчен кредит. Особено често, тази схема се прилага, когато фактурата към българската фирма е издадена като фактура за ВОД на стока. Тогава, ревизиращите органи, най-безцеремонно обявяват покупката за съответстващо ВОП на стока, и тъй като стоката не пристига на територията на страната, начисляват ДДС по чл. 62, ал. 2 ЗДДС – „ВОП на стока по идентификация”. Т.е., важно е какво е посочено във фактурата на доставчика, като основание за неначисляване на ДДС. Ако е издадена фактура за ВОД, то тогава българската фирма реализира ВОП, но това ВОП е с право на приспадане на данъчен кредит, защото стоката е предназначена за износ и този износ е бил извършен независимо от кого. Ревизорите твърдят, че това е ВОП, но ВОП без право на приспадане на данъчен кредит, защото стоката не била обложена в друга страна-членка на ЕС, въпреки, че тази стока е предназначена за износ, а не за изпращане към друга страна в ЕС. Надяваме се, че Вашият случай не е свързан с превратно определяне на покупката по чл. 62, ал. 2 ЗДДС при ревизия. Препоръчваме, при такива схеми, да закупувате стоката с дестинация България, да декларирате ВОП на стока при пристигането, а след това да декларирате митнически износ, със съответните надлежни експортни документи по чл. 45 ППЗДДС.

Посочените доставки на стоки, извършвани на територията на „безмитен склад” в режим „митническо складиране” дори и между български фирми попада в т.нар. „доставка, свързана с международен стоков трафик” по чл. 32, ал. 1 ЗДДС, облагаема със ставка нула, цит. . Доставка, свързана с международния стоков трафик Чл. 32. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на необщностни стоки, с изключение на посочените в приложение № 1, за които са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 5. Първо, стоките(лекарствата) не са посочени в Приложение №1 към чл. 32, ал. 1 ЗДДС. Второ, стоките са „необщностни”, защото не е изпълнена процедурата по „внос на стоки” по чл. 16, ал. 1 ЗДДС и съответните митнически разпоредби. Това е видно от твърдението, че стоките „са внесени в безмитен склад”, в конкретен митнически режим. Трето, налице са обстоятелствата по чл. 16, ал. 5 ЗДДС – стоките са поставени „в безмитен склад”, в режим „митническо складиране”. Следователно, посочената във въпроса продажба на стоки в митнически режим на територията на митнически склад се облага с ДДС, със ставка нула. Във фактурата продавачът(доставчикът) ще посочи чл. 32, ал. 1 ЗДДС, като основание за нулевата ставка. Бих добавил и допълнителен уточняващ текст относно режима на стоките, например „доставка на стоки в режим международен стоков трафик”. Оборотът от такива продажби се посочва в дневника за продажбите в колона 19 „Данъчна основа на доставките със ставка нула по Глава трета от ЗДДС”. При ревизия, продавачът, за да докаже режим „международен стоков трафик” ще трябва да представи документи, които доказват наличието на стоките в склада към момента на доставката и документи, които доказват режима „митническо складиране”. ВАЖНО!! В други случаи, при които вносът е финализиран, стоките са поставени под режим „свободно обращение” и е възникнало митническо задължение за внасяне на мито и ДДС, то тогава чл. 32, ал. 1 ЗДДС не се прилага и доставката между българските фирми се облага с ДДС. За яснота прилагам и текста на чл. 16 ЗДДС Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. (2) Внос на стоки е и поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване. (3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 58 от 2016 г.) Внос на стоки е и въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз. (4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. (5) Алинеи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен само когато стоките се допуснат за свободно обращение.

Цесията на пари(но вземане е вид финансова услуга по чл. 46 ЗДДС, по-точно, цесията е „сделка с ...плащания дългове, вземания..” по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Съответно фактура не следва да се издава, според чл. 113, ал. 3, т. 2 ЗДДС, цит.: Чл. 113. (3) Фактура може да не се издава: 2. за доставки на финансови услуги по чл. 46; Има и практика, при която се издава фактура за цесия. В случая, Вие сте „доставчик” на „продаденото” Ваше парично вземане. Ако държите да издадете фактура, по посочения пример, то „данъчната основа” е „6 000”, защото това е „възнаграждението”, което ще получите по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Фактурата ще бъде „без ДДС” – това, което имате предвид под понятието „опростена фактура”. Основанието за неначисляване на ДДС ще бъде „чл. 46 ЗДДС – продажба на парично вземане”. Фактът, че в сделката се намесва още една парична сума – „9000” не променя казаното. Тези „9000” ще бъдат „приход” на цесионера, след като събере вземането. От друга страна, цесионерът не трябва да Ви издава никаква фактура, защото нищо не Ви доставя. Цесионерът само и единствено купува Вашето парично вземане към длъжника(трето лице). Ще уточним схемата на сделката „цесия”. Този, който има да взема пари се нарича „кредитор”, а този, който има да дава – „длъжник”. Кредиторът иска да продаде вземането си на някой друг(трето лице). Тогава „кредиторът” вече се нарича „цедент”, а третото лице, което купува – „цесионер”. „Длъжникът”, в практиката се нарича „цедиран длъжник”. Предметът на сделката е „парично вземане”, което се продава от продавача(цедента) на купувача(цесионера). Следователно, според понятията на ЗДДС, продавачът(цедентът) е „доставчик”, а цесионерът е „получател”. Данъчната основа е дължимата или платената от цесионера цена. Цесионерът не доставя нищо на Цедента и за това не следва да издава никаква фактура. Още едно пояснение В правото, цесията се нарича „продажба на вземане”, с акцент, че именно „вземането” е предметът на сделката. Във финансовия свят се използва обратния израз – „продажба на дълг”. „Вземането на кредитора” е „дълг на длъжника”, т.е. извън правото, двете понятия са взаимозаменянеми. За да се избегнат недоразумения и спорове, трябва да използваме точните правни понятия.

Въпросът, дали един имот, който ще се използва за стопанска дейност трябва да се „прехвърли” на фирма(търговско дружество) е въпрос на личен избор и преценка на всич-ки „за” и „против”. За различните хора, въпросите „за” и „против” имат различна тежест. По тази причина, не мога да кажа, какво точно трябва да направи конкретното ФЛ, защото не знам кои „за” и „против” ще бъдат избрани. Ще дам отговор, какво аз лично бих направил, ако бях в тази ситуация, като си мисля, че това е най-точният отговор, който може да служи за отправна точка. Първо, относно „прехвърлянето” на личен имот във фирма; Регистрация на фирма и извършване на стопанска дейност чрез фирма има смисъл, ако се реализират по-сериозни обороти, напр. над 150 000 лв. годишно и има съща така, по-сериозни разходи за дейността. Аз лично, никога не бих прехвърлил мой имот във фирма, с цел стопанска експлоа-тация по две причини: Първо, моят имот вече не е мой, а става собственост на фирмата. Ако поискам да си върна имота ще трябва да платя допълнителни разходи и данъци. Един имот се „прехвърля” на фирма по „себестойност” или „цена на придобиване”, но се „връща” обратно по „пазарни цени”. За мен това е най-важният аргумент. Второ, относно данъчното облагане; Доходът от отдаване под наем на къща за гости, реализиран от фирма, може да стигне до ФЛ или като възнаграждение по трудов или управленски договор или като дивидент. Доходът от отдаване под наем на къща за гости, реализиран от ФЛ си е негов доход от „наем” и се облага с 9% данък върху дохода по ЗДДФЛ. Всъщност, 90% от дохода се облага с данък 10%, което е 9% върху целия доход. Ако доходът е на фирма, облагането е 10%, след приспадане на всички разходи, като, ако разходите са по-големи, реалният данък може да спадне под 9%. Законът дава възможност дейността да се извършва и от ФЛ нетърговец, без фирма и без водене на счетоводство. Относно приспадане на данъчен кредит за построяването на обекта, който ще се отдава под наем. За да се приспадне данъчен кредит трябва да са налице две условия. Първо, фирмата или ФЛ да са регистрирани по ДДС предварително, преди издаване на фактурите или да се регистрират в последствие като ползват правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС, по фактури, издадени преди регистрацията по ДДС; Второто, и по-важно условие, е фирмата или ФЛ да начисляват ДДС върху стойността на дължимия наем, защото за да се приспадне ДК, трябва да се извършват последващи облагаеми с ДДС продажби. Регистрацията по ДДС може да даде допълнителни финансови ползи. По разходите на обекта за вода и ел. енергия имате право на приспадане на данъчен кредит ако имате фактура на името на регистрираното лице(фирма или ФЛ). Ще имате право на приспадане на данъчен кредит по фактури за реклами или посредничество от сайтове. Окончателното решение зависи, най-вече от математически изчисления относно приходи, разходи с ДДС, включително от сайтове и други облагаеми и необлагаеми с ДДС компоненти.

Този „инвеститор” нещо Ви баламосва, защото, това което твърди изобщо не е вярно. Правилно считате, че продажбата на УПИ и „незавършеното строителство” се облагат с ДДС и сте длъжни да го начислите, а „инвеститорът” трябва го плати, съответно ще има право на приспадане на данъчен кредит. Къде греши този „инвеститор”? „Незавършено строителство” означава, че все още няма реална сгради, дори с етап на завършеност „груб” строеж”, следователно Вие не продавате „сграда в груб строеж”, а продавате актив „незавършено строителство”, т.е. вид стока за целите на ЗДДС. След като няма „сграда”, то изобщо не може да се говори за изтичане на някакви 5 г.(60 месеца). Още повече, че тези 60 месеца започват да текат една след като е издадено разрешение за ползване, а това разрешение е някъде в далечното бъдеще. Освен горното, предмет на доставка е и УПИ, което винаги е предмет на облагаема доставка и за което не текат никакви 5 години и никакви 60 месеца. Реално, Вие продавате два обекта с две отделни доставки – доставка на УПИ и доставка на „незавършено строителство”, което категорично не е никаква „сграда”.

1. Относно питането за ВОП – НАП са прави да твърдят, че е налице ВОП, защото доставката е извършена под ГЕР ДДС № и камионите са изпратени от Германия към България, т.е. БГ продавач е извършил ВОД на камионите, но Ви е уведомил погрешно, че доставката е необлагаема по чл. 17, ал. 2 ЗДДС. Следователно, трябва да самоначислите ДДС по ВОП, с издаване на Протокол по чл. 117 ЗДДС; 2. Относно правото на данъчен кредит – от НАП Ви заблуждават, вероятно от незнание, че можете да приложите чл. 73а ЗДДС, във връзка с чл. 81, ал. 5 ППЗДДС. Правото на приспадане на ДК, според чл. 72, ал. 1 ЗДДС, може са се упражни за данъчния период, в който е възникнало, т.е. декември.2023 г. или в един от следващите 12 данъчни периода, т.е. до януари.2024 г., включително. През април.2025 г. очевидно, тези данъчни периоди са изтекли и предполагам, това е основанието на НАП да твърди, че нямате право на приспадане на данъчен кредит. ОБАЧЕ – в случаите на пропускане на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС можете да приложите процедурата по чл. 73а ЗДДС(чл. 81, ал. 5 ППЗДДС) и да декларирате пропуснатите ВОП с обратно действие за данъчен период декември.2023 г. Ще изготвите Протоколи по чл. 117 ЗДДС, ще подадете до НАП уведомление по чл. 126 ЗДДС с искане да декларирате пропуснатите ВОП за декември.2023 г. От НАП трябва да Ви „отворят” системата и да Ви дадат възможност да коригирате Дневниците и справката.декларация, като добавите новите Протоколи. Ако не отворят системата, изпращате документите по електронна поща, а в краен случай дори по обикновена поща на хартия.

ОТГОВОР 1. Можете, без проблем да продадете три апартамента, придобити в периода 2017-2019 г., в режим „освободена доставка” по чл. 45, ал. 3 ЗДДС, защото, към днешна дата – април.2025 г., очевидно са минали повече от 60 месеца от издаване на „Разрешение за ползване”(Акт 16) по смисъла на §1, т. 5 буква „б” ЗДДС. Тези апартаменти са „сгради или на части от тях, които не са нови” по чл. 45, ал. 3 ЗДДС; 2. По отношение на втория въпрос, мисля, че допускате грешка. Формулата за определяне на подлежащия на корекция приспаднат данъчен кредит не се прилага за активи, които не са били използвани за извършване на последващи облагаеми доставки, например, отдаване под наем, „с ДДС”. Това е видно от чл. 79, ал. 3, т. 1, буква „в”, секция „БГ” – броят на годините, цит. БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал. 1 и 2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит; Този скрит и завоалиран текст казва, че формулата се прилага само ако имотът е бил ползван фактически. Ако един имот не е бил „ползван фактически” и то за „облагаеми доставки”, то следва да се коригира целият размер на приспаднатия данъчен кредит пряко по силата на чл. 79, ал. 2 ЗДДС, като чл. 79, ал. 3 не се прилага.

Считано от 01.04.20254 г. регистрационния праг за регистрация по ДДС се намалява от 166 000 лв. на 100 000 лв. „Облагаемият оборот” за регистрация по ДДС, ще се определя за „последните 12 последователни месеца преди текущия месец”, а не за „календарна година”, защото ЗДДС не беше изменен в тази част. 96.(1).Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Данъчно задължените лица, които, към 31.03.2025 г., имат облагаем оборот за „последните 12 последователни месеца преди текущия месец” над 100 000 лв., подлежат на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и трябва да подадат Заявление за регистрация до 07.04.2025 г. „12 месеца преди текущия” са април.2024 г. – март.2025 г. ПОЯСНЕНИЕ Проблемът възниква поради факта, че в основния подробен проект за изменение на ЗДДС е предвидено, че оборотът ще се определя за „календарна година”, т.е. от 01.01.2025 г. В него не се предвиждаше и намаляването на прага на 100 000 лв. Този проект беше оттеглен и на негово място бяха предложени само намаляването на регистрационния праг и „фактурите”, които ще издават бензиностанциите. Останалата част от проекта, относно въвеждането на режим „малки предприятия” и другите промени на ЗДДС остава за следващи дебати в Народното събрание. Така, настоящата промяна, относно регистрация по ЗДДС, е само и единствено относно регистрационния праг и неговото намаляване, но не се променя срокът за изчисление. Следователно, регистрационния праг се определя за срок „12 месеца преди текущия”, вместо за „една календарна година”, както определя чл. 280а от Директива 2006/112.

Учредяването на право на ползване е облагаема доставка на вещно право САМО ако се учредява за НОВА сграда - до 5 г. от разрешение за строеж. Ако от разрешението за строеж са изтекли повече от пет години, тогава сградата "се води" СТАРА сграда и ПРАВОТО на ПОЛЗВАНЕ с нотериален акт е освободена доставка. ОБАЧЕ, ако при придобиването на сградата е приспадан данъчен кредит следва да се извърши корекция по чл. 79 ЗДДС по формулата по чл. 79, ал. 3 ЗДДС.

За съжаление, ЗДДС не предвижда възможност да се издаде авансова фактура без ДДС за бъдеща доставка на стоки, които предстои да се внесат митнически в България. ОСОБЕНОСТ на проблема. При това положение се създава привидно дублиране на ДДС но това не е така. При получаване на аванса, Вие получавате и ДДС-то, т.е., клинетът Ви го плаща и това ДДС не е за ваша сметка. За това няма дублиране. Това ДДС, което ще платите по фактурата не е Ваше, а Ви го е дал клиентът именно за да го платите. Освено това, клиентът ще приспадане данъчен кредит и за това при наго няма дублиране. Държавата ще получи две ДДС-та, но нищо няма да спечели, защото едновременно с това и двете ДДС-та ще са с право на данъчен кредит.

В случая, тъй като стоката пристига от Турция и е под митнически контрол, българската фирма извършва и декларира „внос на стоки”. Турската фирма, не е задължително да фигурира във фактурата на полския доставчик. По митническа декларация, доставчик ще бъде изпращачът, т.е. турската фирма. За митнически цели – доставчик е турската фирма. За счетоводни цели, доставчик е полската фирма. Цената по фактурата на полската фирма ще бъде основата за „цена на придобиване” за целите на счетоводното отчитане.

По принцип работата в строителния сектор предполага сключване на трудов договор, тъй като работодателят следва да следи за спазването на безопасните и здравословни условия на труд и на трудовата дисциплина. Това е причината контролните органи на ИА ГИТ да изискват трудови договори на всички, които полагат труд на строителната площадка по време на проверката. Въпреки това строителното предприятие има свободата да сключва граждански договори с физически лица за изработване на точно определен предмет. Та трябва да са обвързани с ясен срок, заплащане въз основа на изпълнението и начин на приемане на работата. адвокат Зорница Димитрова

Когато работните часове по график са по-малко от работните часове по календар се счита, че работникът е в престой по вина на работодателя. Недостигащите работни часове по график се считат за осигурителен стаж и се отразяват в т. 16.1 от декларация обр. № 1 като дни в осигуряване, съответно в т. 16.7 като отработени часове. На работникът се заплаща дължимото възнаграждение, върху което се внасят осигурителни вноски при минимален осигурителен праг, изчислен за пълен отработен месец. Осигуряването не се прекъсва.

Въпросът цитира чл. 27, ал. 3 ЗДДС, от което може да се заключи, че е свързан с такъв проблем. Ако проблемът е само в чл. 27, ал. 3 ЗДДС, то отговорът е, че доставки, между свързани лица, които нямат право на приспадане на данъчен кредит се извършват по „пазарни цени”. Предполагам обаче, че проблемът е свързан с продажби под цена на придобиване, без да е налице проблемът за с”вързани лица” и „пазарни цени”. ЗДДС не изключва по принцип продажбите на стоки по „занижени цени”, ако това е икономически оправдано изключение. Например, ако се продават стоки с неизтекъл, но изтичащ срок на годност. В този случай, по-добре е стоките да се продадат по-евтино, дори значително по-евтино, отколкото да се бракуват. Също така, това се отнася и за бутикови дрехи и обувки, със специфични модни характеристики, които, след изтичане на определен период от време стават непродаваеми. Логично е, след като при оборотите с подобни стоки не се формира добавена стойност, да не се търси облагане на несъществуваща добавена стойност. НО: Ако чрез продажбите „под доставна цена” се търси избягване на данъчно облагане и/или заобикаляне на данъчен закон, то такива продажби могат да се обложат с по-висока данъчна основа.

Както е видно от въпроса, мястото на фактическото извършване на дейността е извън територията на Р България, на територията на ФР Германия. Следователно, „фактическото място на изпълнение” е в Германия. Този факт определя като „приложим закон” съответстващия данъчен закон на Р Германия. За целта, най-точна консултация можете да получите от германски консултант, запознат подробно с германското данъчно законодателство. В Европейски съюз, включително в Германия, съществуват практики относно т.нар. място на „стопанска дейност”, които са по-либерални от българските. Следователно, напълно възможно е облагането с „данък върху печалбата” да се извършва в България по българския ЗКПО. Възможно е обаче, за конкретни случаи, „място на изпълнение” и „място на дейност” да се определят според фактически или дори от нефактически критерии. Така например, Кралство Великобритания преди три години, изиска от всички фирми, които извършват продажби на стоки по интернет към клиенти в Кралството да се регистрират данъчно там и да плащат британски ДДС и ДПч. Най-точната консултация ще получите в Германия по германските закони.

ОТГОВОР 1: Трудовото възнаграждение за месец април 2018 г. може да бъде начислено в един фиш ОТГОВОР 2: Достатъчно е да подадете една декларация обр. № 1 за месец април, тъй като минималния осигурителен доход /праг/ за двете длъжности е еднакъв. В т. 21 ще впишете общия размер на осигурителния доход за месеца, образуван като сбор от двете възнаграждения.

Тъй като здравноосигурителните вноски за периода на неплатения отпуск са за сметка на осигуреното лице и са удържани от работодателя, те следва да се приспаднат от облагаемия доход на лицето при формиране на данъчната основа /чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ/.

За непарично "изплащане" на дружествен дял на напускащ съдружник, под формата на УПИ и "стара" сграда, за частта от УПИ, което не попада в понятието "прилежащ терен" ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ДЪЛЖИ ДДС НА ОБЩО ОСНОВАНИЕ. Освен горното, имайте предвид, че ако за сградата(или за УПИ) е бил приспаднат някакъв данъчен кредит, то следва да се извърши и корекция по чл. 79 ЗДДС. За второто допълнително мнение уточнявам, че то е хипотетично и всичко зависи от конкретните факти по придобиване на сградата и УПИ по нотариални или други актове и покупни фактури.

На този въпрос може да се отговори само по предположение, защото, както е видно става въпрос за доставки с място на изпълнение на територията на Англия, извършвани от лице с английски ДДС номер. За тези доставки се прилага английският ЗДДС. Ако английският ЗДДС напълно съответства на 112 Директива по ДДС, то българската фирма, действаща под английски ДДС номер в Англия, има право на приспадане на данъчен кредит по английския закон по английски фактури с начислен английски ДДС. Българският ЗДДС няма нищо общо с казуса.

Здравейте, Въпросът Ви е приет.

Верен е вариант Б - доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Регистрация по чл. 97а ЗДДС. Ако не е направено, ще се разминат с глоба.

Здравейте, не е ясно каква е покупката, и защо фактурата е с ДДС. Ако покупката отговаря на условията за ВОП по чл. 13, ал. 1 ЗДДС, то тогава следва да издадете протокол по чл. 117 ЗДДС, като посочите за данъчна основа, данъчната основа по фактурата(без 19% румънски ДДС), върху тази данъчна основа, самоначислите ДДС, съответно приспадате данъчен кредит. Следва да уточните с румънския контрагент, защо във фактурата има включен румънски ДДС.

Съгласно основното правило на Регламент 883/2004 ЕО за координация на социалноосигурителните схеми между държавите-членки на ЕС, лицата се осигуряват в държавата по месторабота. В случая лицето не упражнява трудова дейност в България, а само в друга държава-членка на ЕС, поради което не следва да се внасят осигурителни вноски в България. Основание за това ще бъде подаването на декларация Окд5 за спиране на трудовата дейност в България.

Няма проблем плащане да бъде получено от трето лице. Не е необходимо да се стига и до тристранно споразумение. Достатъчно е турската фирма да посочи, че извършва плащането за сметка на другата българска фирма, като може да се посочи и номера на фактурата.

Ако правилно съм разбрал въпроса: 1. Стоката се превозва от Австрия до Полша; 2. Закупува се от друга ЕС фирма; 3. Препродава се на БЪЛГАРСКА ФИРМА; Тази схема много прилича, но не е тристранна операция по чл. 15 ЗДДС; При покупката имате ВОП на стока по специалния чл. 62, ал. 2 ЗДДС, по който си самоначислявате ДДС, но нямате право наприспадане на данъчен кредит, а на обратна корекция на самоначисления ДДС при спазване на условията по чл.62, ал. 4 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ППЗДДС. Това обаче много малко данъчни и консултанти го знаят. Има Решение на СЪДА На ЕС именно в този смисъл. При продажбата, имате доставка на стока с място на изпълнение извън територията на България по чл. 17, ал. 2 ЗДДС. Тази доставка следва да се счита за необлагаема именно по тази причина. Има и обратна теза, основана на 1132 Директива която все още не е известна на данъчните и консултантите. Както виждате, въпросът Ви никак не е лесен, поради което, трябва да се чуем и по телефона за уточнения

Г-н Иванов, изпратете Ваши данни за контакт ( e-mail и телефон) на e-mail: vat2007@abv.bg

Проблемът Ви се решава от чл. 23, ал. 3 нова ЗДДС, ДВ бр. 6/2010 г., в сила от 01.01.2010 г. По силата на тази разпоредба следва да приложите нулевата ставка, но все пак трябва да издадете Протокол. Чл. 23.(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между: 1. трета страна/територия и трета страна/територия; 2. трета страна/територия и друга държава членка; 3. друга държава членка и трета страна/територия; 4. две точки на територията на една трета страна/територия.

За съжаление ще трябва да издадете Протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и да ги отразите в дневниците - БЕЗ НИКАКВО ДДС. В протокола като основание за неначисляване на ДДС ще посочите - лихви, чл. 46, л. 1, т. 1 ЗДДС. Това е в резултат на последната промяна на ЗДДС - чл. 117, ал. 2, т. 7 ЗДДС и чл. 81, ал. 6 ППЗДДС, цит. (6) (Нова - ДВ, бр.4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите, когато доставката е облагаема с нулева ставка, както и когато данък не следва да се начислява.

При регистрация по чл. 97а ЗДДС, извършена по инизиатива наприходните органи няма да се начислява никакво ДДС. Причината е, че регистрацията по чл. 97а ЗДДС не води до задължение за начсиляване на ДДС за облагаемите доставки. Това е регламентирано в чл. 113, ал. 9 ЗДДС. Ще начислявате ДДС едва след като се регистрирате по "нормалния" начин по чл. 96, ал. 1 ЗДДС или по избор.

Ако услугите от Гугъл, по които сте получател използвате за някаква независима икономическа дейност, т.е. бизнес то следва да се регистрирати по чл. 97а ЗДДС и да си самоначсилявате ДДС. Ако получавате услугите в лично качество, за "лични нужди" то нямате задължение за регистрация.

При наличие на такъв вид "грешка" следва да подадете "уведомление" по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, в което да посочите че в дневника за продажбите е допусната грешка, която следва да се коригира, чрез отразяване на верния получател. Тази грешка няма други отрицателни последствия за фирмата.

Налице е "сгрешена фактура" по чл. 116, ал. 3 ЗДДС. Корекцията е по чл. 116, ал. 4 ЗДДС. Клиентът трябва да си самоначисли ДДС с Протокол по чл. 117, ал.2 ЗДДС. Възможно е, ако оставите схемата така, както е, при ревизия да не му се признае ДК по Вашата фактура и освен това да му се начсили ДДС-то което е трябвало да си самоначсили с Протокол.

Следвайте поредността на номерата на протоколите. >В случай на "просрочени" инвойси, по силата на чл. 81, ал. 5 ППЗДДС, във връзка с чл. 73а, ал. 2 ЗДДС протоколите следва да се отразят в дневниците от ноември и декември,2009 г. >Реално, не губите право на ДК ако ги отразите и в януари,2010 г., защото не е изтекъл срокът по чл. 72, ар. 1 ЗДДС. >Не виждам сериозни последствия, освен глобите по чл. 180а ЗДДС - 5%. >Ако обаче спазите процедурата по чл. 81, ал. 5 ППЗДДС, глобата е от 100 до 300 лева.

Задължително. Регистрацията е по чл. 97а, ал. 2 ЗДДС.

Ако автомобилите са на представителството, то тогава този "обект" е получател ан услугата и следователно ВИе тлябва да начислите ДДС. Вж. чл. 21, ал. 2, изр. 2 ЗДДС.

Доставките, посочени в чл. 46 ЗДДС – финансови услуги и чл. 47 ЗДДС – застрахователни услуги са освободени доставки, при които не се начислява ДДС и не се приспада данъчен кредит. Въпреки това, в чл. 96, ал. 2, т. 2 и т. 3 е регламентирано, че оборотите от такива доставки се включват в понятието “облагаем оборот” за целите на задължителната регистрация по ДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Следователно, за Вас възниква задължение за подаване на заявление за регистрация. Вярно е, че след като се регистрирате на такова основание, Вие няма да начислявате ДДС, както и няма да приспадате данъчен кредит. Т.е. ще трябва да осъществявате процедурите по деклариране без всякакъв смисъл. Ако не подадете заявление за регистрация Ви заплашва глоба в размер от 500 до 5000 лева по чл. 178, ал. 1 ЗДДС.

Тази част от Вашия въпрос се отнася за частично авансово плащане и последващо доплащане след доставката. В този случай, към датата на данъчното събитие ще трябва да се издаде втора фактура, с която да се доначисли ДДС върху данъчната основа от 50 ед. Не е незаконосъобразно, ако в съдържанието на втората фактура съществува изчислителна операция, която да покаже, че "дофактурираната данъчна основа" е част от по - вискоа продажна цена, част от която е била платена авансово. Що се отнася до европейските практики по документиране на доставките за целите на ДДС, на мен ми е известно, че тези практики са доста либерални. За съжаление, нашата приходна администрация не споделя този "либерализъм" като в отделни случаи се подхожда доства фискално. Нещо повече. Според някои методолози европейските фирми "нарушават директивата по ДДС" и от такива нарушения не могат да се правят генерални изводи. Така, че въвеждането на авропейски практики по документиране на ДДС е малко рискова операция.

Така описаната фактическа обстановка ме насочва на идеята, че искате да издадете втора фактура към момента на доставката на стоката. При получаването на аванса в пълен размер, Вие сте издали една фактура, така както изисква ЗДДС. Това е хипотезата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, при която е налице изискуемост на данъка, без да е налице данъчно събитие. Към момента на доставката на стоката или услугата възниква данъчно събитие, но няма изискуемост на ДДС. По тази причина, втора фактура за самата доставка не се издава. Това е видно от чл.79, ал. 8 от ППЗДДС, цит.: Чл. 79 (8) (Нова – ДВ, бр.4 от 2009 г.) При настъпване на данъчно събитие на доставката не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им." Тъй като втора фактура не сладва да се издава, то и описаната от Вас схема на отразяване на данъчна основа и ДДС с отрицателни числа не е съобразена със ЗДДС и ППЗДДС. Ако такава фактура е издадена, то това не е данъчен документ. В ЗДДС обаче, липсва санкция за такова "нарушение".

Въпреки, че става въпрос за "изработка", Вие след това продавате въпросната маса. Следователно, Вашата доставка не е вид "ишлеме", а е продажба, т.е. ВОД на стока. При аванс за Ваш ВОД може и да не издавате фактура. Това е така, защото истинският данъчен документ - фактура се издава към датата на данъчното събитие, т.е. към момента на изпращането на стоката(масата).

Транспортната фирма, осигуряваща транспорт за разходка на Вашите туристи от Русе до Велико Търново извършва доставка с място на изпълнение на територията на страната съгласно общия принцип, заложен в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДДС. Този превоз не е “международен транспорт” и Доставчикът Ви не попада в хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДС, защото не изпълва фактическия състав на тази норма, а именно превозът между две места на територията на страната да е част от международен превоз. В случая вътрешният транспорт не е част от международния и се облага с 20 % ДДС по общите правила на ЗДДС. Вътрешният транспорт би бил облагаем с нулева ставка на данъка само, ако същата фирма осигуряваше и международния транспорт. Вашият контрагент-транспортна фирма следва да Ви фактурира извършения превоз на Вашите туристи в страната с начислен 20% ДДС. Това е доставка място на изпълнение на територията на страната, т.е. е облагаема на общо основание независимо, че Вие в качеството си на туроператор прилагате специалния режим на облагане по реда на глава Шестнадесета от ЗДДС.

Ако продаваните от Вас пана ще останат тук, а няма да се изпращат в Германия, то не е налице ВОД на стока и следва да начислите 20 % ДДС. След като няма ВОД на стока, не следва да се подава и VIES декларация. Ако плащането е в брой то следва да се издаде касов бон. Смятам, че е по – разумно да се намери българска фирма, на която да се продадат въпросните пана, защото българската фирма ще има право на приспадане на данъчен кредит.

Нормативното основание за самоначисляване на ДДС при покупка на рекламна услуга е чл. 21, ал. 3 ЗДДС. Можете да посочите и чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС.

Както е видно от въпроса, стоката, която е предмет на сделка не се намира на територията на България или на ЕС. Следователно, и покупката, и продажбата на стоката е доставка с място на изпълнение извън територията на България и на ЕС. Тази схема се регламентира от чл. 17, ал. 2 ЗДДС, според която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Такива доставки се наричат “необлагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната”. Необлагането се обосновава с чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 86, ал. 3 ЗДДС. От така предоставената информация може да се заключи, че Вашата доставка е необлагаема доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Чл.32 от ЗДДС е неприложим, защото регламентира съвсем друг вид доставка. При чл. 32 ЗДДС става въпрос за доставка с място на изпълнение на територията на страната, но стоката, която е предмет на доставка е “необщностна”, т.е. няма режим “свободно обращение”, а в някакъв митнически режим, открит на територията на нашата страна. За доказване на доставка по чл.32, ал.1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с документите, посочени в чл.32, ал.1 ППЗДДС. Вие не реализирате доставка, свързана с международен стоков трафик по чл.32 ЗДДС, защото нямате изпълнена хипотезата на тази разпоредба, а именно извършената доставка да е доставка с място на изпълнение на територията на страната. Стоката Ви реално не влиза в страната, а се транспортира до купувача Ви извън ЕС. Вие реализирате необлагаема доставка с място на изпълнение извън територията на страната по чл.17, ал.2 ЗДДС. Вашата фирма купува стока от друга европейска фирма, като стоката е транспортирана директно от трета страна до друга трета страна, без да преминава през територията на България. Мястото на изпълнение на тази доставка съгласно чл.17, ал.2 ЗДДС е местонахождението на стоката, от където започва превозът й към получателя, а именно територията на отправната трета страна. Вашата покупната фактура не е данъчен документ и не се отразява в регистрите - в случая в дневника за покупки. Продажбата на стоката на фирма от страна извън ЕС е необлагаема доставка, за която се издава данъчен документ - фактура(чл. 114) с посочен чл. 17, ал. 2 ЗДДС като основание за неначисляване на данъка. Не е налице основание за издаване на протоколи. Транспортната документация следва да бъде акуратно водена за доказване на необлагаемата доставка по чл.17, ал.2 ЗДДС.

Българската фирма - кредитодател е доставчик на финансова услуга по чл. 46 ЗДДС, която е освободена доставка. Независимо, дали получателят е рег. в ЕС или извън ЕС. >Следователно, е налице частичен данъчен кредит.

Мисля, че посочените от Вас машини не са изобщо превозни средства а земеделска техника. Следователно, следва да си самоначислявате ДДС, като наемател. Датската фирма не формира обороти в България за целите на регистрацията.

За целите на ЗДДС се използва понятието "облагаем оборот". За целите на регистрацията по ЗДДС на ФЛ, което извършва независима икономическа дейност не се приспадат нормативните разходи по ЗДДФЛ. Единственото приспадане е след регистрацията, като начсиления ДДС се приспада от облагаемия доход. "Облагаем оборот" на ФЛ за целите на регистрацията по ЗДДС е брутният оборот от доходите на ФЛ.

Изпращам текст от ЗДДС, който решава вашия случай: Чл. 111. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са: 2) Алинея 1 не се прилага: 2. при смърт на регистрирано по този закон лице—едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта—само за наличните стоки към датата на регистрацията; Т.е. можете да преустановите дейността, или да я продължите, като се регситрирате отново по ДДС.

Чл. 15. 2. стоките се транспортират директно от А до В; Проблемният чл. 15, т. 2 ЗДДС не е пречка във Вашия случай, ако е видно, че стоките директно са се придвижили до Румъния(от фирма А до фирма В) Наличието на два СМР не е проблем, защото от тях именно е видно транспортирането на стоките до Румъния. Това е валидно дори при претоварване на стоките в България. Действително е налице ВОП, но по силата на чл. 65, ал. 2, т. 4 ЗДДС това е освободено ВОП. Вж. Наръчник по ДДС на НАП, стр. 177, т. 2.2.

Първо, според мен, придобитото от Вас право на строеж следва да се включи в себестойността на продаваните апартаменти. За всеки апартамент съществува отделно право на строеж, пропорционално по стойност. ТОва ще стане към "груб строеж" - акт 14. Второ, цената на придобиване на правото на строеж е пропорционално производна от предполагаемата себестойност на апартаментите, които посторявате. Пъво трябва това да се определи. На тази база пропорционално се определя и цената на придобиване на всяко отделно право на строеж. Така ще се получи равенство. Неравенство ще се получи, само ако надхвърлите проектната себестойност. 551 000 лв. вероятно е данъчната оценка за целите на ЗДМТ, но не и реалната цена на правото на строеж. ПРи замяна на активи или стоки, придобивната цена на придобитите активи(стоки) е най-малко балансовата или проектна стойност на това което давате. Вие давате СМР на Х броя апартаменти. Общата себестойност на тези х броя апратаменти дава общата цена на придобиване на правата на строеж за другите апартаменти.

След като сте спечелили дело за присъдена сума, представляваща цената на наетата вещ и тази сума Ви е преведена, то е налице доставка за целите на ЗДДС. Следва да издадете фактура с ДДС на ответника по делото, т.е. на този от който сте получили парите.

Правото да се излъчва реклама е вид авторско право, което във вашата хипотеза се облага при Вас чрез самоначсиляване и чрез Протокол по чл. 21, ал. 3, т. 2, буква "а" ЗДДС. Ако Ви фактурират "рекламна услуга" то това е същата хипотеза - отново се самооблагате с ДДС. Имате право на приспадане на данъчен кредит.

Ако цялата информация се съдържа във въпроса, то това е ВОП на превозно средство. Сумата 17 500 Е плюс разходите по транспорта формират данъчната основа при ВОПа. Издавате протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, който отразявате в двата дневника. По този начин самоначсилявате ДДС и приспадате ДК. Данъчната основа на ВОПа е и цената на придобиване на актива, т.е. заприходявате автомобила по тази стойност.

По такъв спор има много възможни решения. По принцип, най коректно е незабавно да се проведат разговори с доставчика и да се уточни причината за несъответствието между договорената и фактурираната цена. Ако фактурираната цена не Ви удовлетворява, развалете сделката и върнете стоката. Ако ще продавате стоката, задръжте и осчетоводете фактурата, като преговаряйте за корекция на цената или в хода на делото доказвайте действителната по – ниска цена.

Първо, в изложената от Вас схема липсва реална търговска логика, защото стоката се движи от една фирма до втора фирма, но се префактурира през още две фирми. Второ, изобщо не е налице тристранна операция по чл. 15 ЗДДС, защото не е реализирана, посочената в тази разпоредба схема. Трето, при покупката на стоката, българската фирма реализира ВОП на стока по смисъла на специалната разпоредба на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, въпреки, че стоката не пристига в България, както изисква чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Това е един специален случай, защото българската фирма е придобила стоката под българският си ДДС номер. Българската фирма следва да издаде Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и да си самоначисли ДДС. Самоначисленият ДДС е с право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Последващата препродажба на стоката, която изобщо не е влизала на територията на страната, за целите на българския ЗДДС е “необлагаема доставка на стока с място на изпълнение извън територията на страната” по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС.

Какво е това “кредитно известие за комисионни от чужбина”. Кой е доставчик на услугата? Кой е получател? Кому се плаща? Как е фактурирано” Единственото, което мога да кажа към момента е , че в регистрите, т.е. в дневниците се отразяват само данъчните документи по смисъла на ЗДДС. Фактури или известия, издадени от чуждестранни фирми не се отразяват в дневниците, защото не са данъчни документи по българския ЗДДС.

За сега ще коментирам накратко, Ако германската фирма реално извършва СМР, то тя има обект на територията на РБ, от Който извършва доставката. Следователно, трябва да се регистрира по ДДС тук и да издава фарктури с ДДС. МСД е налице. Ако обаче само се предоставя персонал, то тогава се прилага чл. 21, ал. 3 ЗДДС, независимо, че този персонал се контролира тук в РБ.

Както описвате казуса, Вие извършвате рекламни услуги на фирма от Амстрия, които рекламни услуги попадат в чл. 21, ал. 3 ЗДДС, т.е. ДДС не следва да се начсилява.

Понятието инвойс фактура означава, че Вие искате да издадете фактура на чужд език на Вашия клиент. Тази фактура на чужд език трябва да съдържа реквизитите на българската Ви фактура, т.е. да бъде с идентично съдържание.

Във въпроса, реално, се съдржат три проблема от общностната търговия със стоки. Първият проблем е, че хипотезата, която описвате е доста "невъзможна", защото едва ли германска фирма ще извърши ВОД на стока, но няма да изпрати стоката до България, а ще я достави на друга германска фирма в Германия. Причината е, че за германската фирма няма да е налице ВОД на стока, защото стоката не е изпратена към друга страна членка. Българският и германският ЗДДС трябва да са еднакви, т.е. разпоредбите за ВОД трябва да съвпадат. Основното изискване за да е налице ВОД е изпращане на стока до друга страна членка. Вторият проблем е, че по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС българската фирма ще реализира ВОП на стока, макар че стоката не пристига в България. Това е така, защото мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и еосъществило придобиването им под български идентификационен номер. Третият проблем е, че българската фирма чрез тази сделка формира оборот за целите на регистрацията по ДДС в Германия. Четвъртото, вече не е проблем, защото за целите на българския ЗДДС, българската фирма реализира доствака на стока с място на изпълнение изнъ територията на страната, т.е. не следва да начисява български ДДС. Последното, което искам да кажа,е че схемата на мен лично ми изглежда доста съмнителна. Фирмата трябва да внимава за да не бъде въвлечена в някаква "схема" по ДДС.

Фактура се издава при изпращането на стоката. За аванса може и да не издавате фактура. В ЕС издават понякога и две фактури - при аванса - която не е истинска фактура и при достваката, което вече е истинската фактура.

По силата на новата разпоредба на чл. 97а ЗДДС, Вашата фирма ще трябва да се регистрира по ЗДДС. Причината за това е, че ще трябва да се декларират всички услуги извършвани в полза на фирми от ЕС чрез VIES декларацията. Тази регистрация е вид специална регистрация подобна на регистрациите по чл. 99 и чл. 10, ал. 2 ЗДДС. Препорчваме Ви да се регистрирате по общия ред на ЗДДС, защото тогава ще имате право на приспадане на данъчен кредит за покупките, по кито ВИ е начсилен ДДС.

Необлагаемият оборот по чл. 21, ал. 3 ЗДДС не се включва в облагаемите обороти за целите на задължителната регистрация по чл. 96 и сл. от ЗДДС. В тази част на ЗДДС няма промяна.

Българската нерегистрирана фирма извършва услуга - "работа върху движима вещ". Тази услуга, по силата на общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС е с място на изпълнение извън територията на страната - т.е. това е необлагаема доставка. Въпреки това, по силата на чл. 97а, ал. 2 ЗДДС тази българска фирма ще трябва да се регистрира по ЗДДС, защото това е регламентирано в тази разпоредба.

Предвид обстоятелството, че доставката на стоката е между българската и френската фирми, то е налице ВОД на стока от българия към Франция. Следователно, фактурата за ВОД се издава от българската към френската фирма. Обстоятелството, че плащането на стоката е извършено от трето лице(дъщерята), не променя схемата, т.е. тя си остава ВОД между две фирми(вж. чл. 26, ал. 1 ЗДДС).

Мисля, че грешите. Ако стока, която се продава на английски контрагент не напусне страната(България), то тогава не е налице ВОД на стока по дефиницията на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. След като не е налице ВОД на стока, то тогава е налице обикновена облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 ЗДДС и следва да се начисли ДДС. Разсъжденията, че ако стоката беше в Англия без да напуска Англия, то би било налице ВОП за българския купувач, не означава, че за английската фирма задължително е налице ВОД. Не винаги наличието на ВОП означава че е извършен насрещен ВОД. Връзката ВОД - ВОП не винаги е налице.

МОето мнение е, че издадените КИ са валидни и трябва да се се признаят за такива дори и да няма възстановяване на авансовите суми. При всички положения обаче следва да се докаже причината за невъзстановяването - неустойка, обезщетение, право на задържане или др. В противен случай може да се предположи, че е налице друга доставка. Не може авансите да не се връщат "просто така".

Колона 18, доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС. Формулировката на "заглавието" на кол. 18 е неясна, защото като че ли препраща само към доставки към страни членки, това обаче се отнася само за дистанционните доставки. Доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС към ТРЕТИ СТРАНИ са такива по чл. 69, ал. 2 ЗДДС.

Както е видно от въпроса Атлас Копко получава от шведска фирма възнагражнение за извършена услуга. Следователно, не трябва да използвате абревиатурата ВОД, защото ВОД е само за стока. При услугите се използва изразът "трансгранична услуга". В случая, според мен става въпрос за посредническа услуга. По силата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС тази услуга е с място на изпълнение извън територията на страната и следователно е НЕОБЛАГАЕМА с ДДС. Не следвa да начислявате ДДС.

Не се разбира, защо митницата увеличава митническата облагаема стойност. Ако 3500 евро е митническата данъчна основа, то това е и Вашата данъчна основа при внос. Но не е "данъчна основа при внос" по чл. 27, ал. 1 ЗДДС, защото тази специална данъчна основа се прилага само за доставки на стоки по чл. 27, ал. 1, т. 1, а Вие не сте в тази хипотеза. Това се бъзвазмедни доставки на стоки и доставки "сам на себе си" по ВОД. Следователно, ако продавате стола за 3000 евро нямате основание за доначсиляване на ДДС.

За съжаление, доставките по чл. 163а - в ЗДДС се включват в облагаемия оборот за целите на регистрацията по ДДС. Няма значение, че доставчикът не начислява ДДС, а това се върши от получателя. Доставките си остават облагаеми на общо основание, но се облагат по специален ред. Би трябвало да не се включват в обл. оборот, например като другите доставки, при които ДДС се самоначислява от получателя, но тук ЗДДС трябва да се измени.

От начина на задаване на въпроса стигамe до извода, че Вие фактурирате отделно спедицията и отделно охраната. В случая, Вашата фирма, чрез подизпълнител извършва охранителна услуга на украинска фирма. Следователно, не е нужен лиценз, защото услугата се префактурира. Разходите Ви са по фактурата на българската охранителна фирма и транспорта на охранителите. Тази хипотеза попада под общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Първо, Вие не следва да начислявате ДДС, защото това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната - местоустановяването на клиента - Украйна. Второ, Вие имате пълно право на приспадане на данъчен кредит за "покупките" по охраната и транспорта, по силата на чл. 69, ал. 2 т. 1 ЗДДС.