ОТГОВОР 1: Трудовото възнаграждение за месец април 2018 г. може да бъде начислено в един фиш ОТГОВОР 2: Достатъчно е да подадете една декларация обр. № 1 за месец април, тъй като минималния осигурителен доход /праг/ за двете длъжности е еднакъв. В т. 21 ще впишете общия размер на осигурителния доход за месеца, образуван като сбор от двете възнаграждения.
Тъй като здравноосигурителните вноски за периода на неплатения отпуск са за сметка на осигуреното лице и са удържани от работодателя, те следва да се приспаднат от облагаемия доход на лицето при формиране на данъчната основа /чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ/.
За непарично "изплащане" на дружествен дял на напускащ съдружник, под формата на УПИ и "стара" сграда, за частта от УПИ, което не попада в понятието "прилежащ терен" ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ДЪЛЖИ ДДС НА ОБЩО ОСНОВАНИЕ. Освен горното, имайте предвид, че ако за сградата(или за УПИ) е бил приспаднат някакъв данъчен кредит, то следва да се извърши и корекция по чл. 79 ЗДДС. За второто допълнително мнение уточнявам, че то е хипотетично и всичко зависи от конкретните факти по придобиване на сградата и УПИ по нотариални или други актове и покупни фактури.
На този въпрос може да се отговори само по предположение, защото, както е видно става въпрос за доставки с място на изпълнение на територията на Англия, извършвани от лице с английски ДДС номер. За тези доставки се прилага английският ЗДДС. Ако английският ЗДДС напълно съответства на 112 Директива по ДДС, то българската фирма, действаща под английски ДДС номер в Англия, има право на приспадане на данъчен кредит по английския закон по английски фактури с начислен английски ДДС. Българският ЗДДС няма нищо общо с казуса.

Здравейте, бих искала да попитам за Вашето становище по следния въпрос: Българско Адвокатско Дружество извършва правна защита и представителство пред Български съд на получател, регистрирано лице по ЗДДС в ЕС: Вариант А: услугата е с място на изпълнение в България и доставката е облагаема в България с 20 % ДДС; Вариант Б: услугата е с място на изпълнение в страната, членка на ЕС, където е регистриран по ДДС получателят на услугата на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този случай в седемдневен срок преди да извърши услугата Българското Адвокатско Дружество трябва да се регистрира по чл. 97а, ал. 2 по ЗДДС. Не можах да открия съдебна практика или становище на НАП по конкретния въпрос. Мненията на колегите, с които го обсъдих са противоречиви и аз съвсем се обърках. Не мога да реша кой от посочените по-горе варианти е верен.
М.Спиридонова  04.04.2017

Верен е вариант Б - доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Регистрация по чл. 97а ЗДДС. Ако не е направено, ще се разминат с глоба.
Здравейте, не е ясно каква е покупката, и защо фактурата е с ДДС. Ако покупката отговаря на условията за ВОП по чл. 13, ал. 1 ЗДДС, то тогава следва да издадете протокол по чл. 117 ЗДДС, като посочите за данъчна основа, данъчната основа по фактурата(без 19% румънски ДДС), върху тази данъчна основа, самоначислите ДДС, съответно приспадате данъчен кредит. Следва да уточните с румънския контрагент, защо във фактурата има включен румънски ДДС.
Съгласно основното правило на Регламент 883/2004 ЕО за координация на социалноосигурителните схеми между държавите-членки на ЕС, лицата се осигуряват в държавата по месторабота. В случая лицето не упражнява трудова дейност в България, а само в друга държава-членка на ЕС, поради което не следва да се внасят осигурителни вноски в България. Основание за това ще бъде подаването на декларация Окд5 за спиране на трудовата дейност в България.
Ако правилно съм разбрал въпроса: 1. Стоката се превозва от Австрия до Полша; 2. Закупува се от друга ЕС фирма; 3. Препродава се на БЪЛГАРСКА ФИРМА; Тази схема много прилича, но не е тристранна операция по чл. 15 ЗДДС; При покупката имате ВОП на стока по специалния чл. 62, ал. 2 ЗДДС, по който си самоначислявате ДДС, но нямате право наприспадане на данъчен кредит, а на обратна корекция на самоначисления ДДС при спазване на условията по чл.62, ал. 4 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ППЗДДС. Това обаче много малко данъчни и консултанти го знаят. Има Решение на СЪДА На ЕС именно в този смисъл. При продажбата, имате доставка на стока с място на изпълнение извън територията на България по чл. 17, ал. 2 ЗДДС. Тази доставка следва да се счита за необлагаема именно по тази причина. Има и обратна теза, основана на 1132 Директива която все още не е известна на данъчните и консултантите. Както виждате, въпросът Ви никак не е лесен, поради което, трябва да се чуем и по телефона за уточнения

Здравейте! Имаме данъчна ревизия която завърши с акт, с който се отказва право на данъчен кредит по издадени от наша страна протколи по чл. 117. Същите са издадени във връзка с получени фактури за отпадъци по които не е начислен ДДС на основание чл. 163 "а". Дружеството ни притежава лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали. За доставките са спазени специфичните изисквания на ЗУО, като дружеството разполага и с множество съпроводителни документи доказващи получените доставки - товарителници, договори, кантарни бележки и др. За съжаление данъчните органи при издаването на акта се основават на някакви решения на Съда на ЕО номера С-439/04 и С-440/04, в които според тях пише, че данъчнозадълженото лице е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка с измамно избягване на ДДС, както и решение №С-271/06. В същото време се игнорира посоченото в жалбата и преди това във възражението по доклада, решение на съда С-95/07 и С-96/07, в което е постановено че дори ДЗЛ да не разполага с всички документи, данъчен кредит по протоколи неможе да се отказва. В акта се твърди че има липса на доставки и че полученните фактури са издадени неоснователно, в същото време нашето дружество е длъжно като получател по тези доставки да издава протоколи. Моля да ни потвърдите, дали според Вас горецитираните Решения от страна на данъчна администрация са тълкувани правилно или това е поредния случай на свободни мисли от страна на данъчните органи. Благодарим предварително!
Иванов  16.01.2012

Г-н Иванов, изпратете Ваши данни за контакт ( e-mail и телефон) на e-mail: vat2007@abv.bg
Проблемът Ви се решава от чл. 23, ал. 3 нова ЗДДС, ДВ бр. 6/2010 г., в сила от 01.01.2010 г. По силата на тази разпоредба следва да приложите нулевата ставка, но все пак трябва да издадете Протокол. Чл. 23.(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Нулева данъчна ставка се прилага и за доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от услугите по чл. 49 от закона), когато получателят е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между: 1. трета страна/територия и трета страна/територия; 2. трета страна/територия и друга държава членка; 3. друга държава членка и трета страна/територия; 4. две точки на територията на една трета страна/територия.
За съжаление ще трябва да издадете Протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и да ги отразите в дневниците - БЕЗ НИКАКВО ДДС. В протокола като основание за неначисляване на ДДС ще посочите - лихви, чл. 46, л. 1, т. 1 ЗДДС. Това е в резултат на последната промяна на ЗДДС - чл. 117, ал. 2, т. 7 ЗДДС и чл. 81, ал. 6 ППЗДДС, цит. (6) (Нова - ДВ, бр.4 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите, когато доставката е облагаема с нулева ставка, както и когато данък не следва да се начислява.
При регистрация по чл. 97а ЗДДС, извършена по инизиатива наприходните органи няма да се начислява никакво ДДС. Причината е, че регистрацията по чл. 97а ЗДДС не води до задължение за начсиляване на ДДС за облагаемите доставки. Това е регламентирано в чл. 113, ал. 9 ЗДДС. Ще начислявате ДДС едва след като се регистрирате по "нормалния" начин по чл. 96, ал. 1 ЗДДС или по избор.
Ако услугите от Гугъл, по които сте получател използвате за някаква независима икономическа дейност, т.е. бизнес то следва да се регистрирати по чл. 97а ЗДДС и да си самоначсилявате ДДС. Ако получавате услугите в лично качество, за "лични нужди" то нямате задължение за регистрация.
При наличие на такъв вид "грешка" следва да подадете "уведомление" по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, в което да посочите че в дневника за продажбите е допусната грешка, която следва да се коригира, чрез отразяване на верния получател. Тази грешка няма други отрицателни последствия за фирмата.

Фирмата, в която работя, разширява вида на услугите, които предлага на своите клиенти и от няколко месеца се занимава с обезвреждане на опасни отпадъци. Извозваме отпадъците от обекти на кленти до наша площадка за временно съхранение и при натрупване на достатъчно количество ги изнасяме в Германия в завод за обезвреждане. Цената на услугата, която извършваме, е определена за килограм вдигнат отпадък. Проблемът е следния - месец декември издадохме фактура с текс "временно съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци", но не е по чл. 163а, а е с начислено ДДС. Аз виждам начина за корекция на грешката с издаване на протокол за анулиране по чл.116 ал.4 и издаване на нова фактура. И все пак какви биха били последствията за нашия клиент относно правото му на приспадане на данъчен кредит, ако не анулираме фактурата.
А. Бакалска  01.02.2010

Налице е "сгрешена фактура" по чл. 116, ал. 3 ЗДДС. Корекцията е по чл. 116, ал. 4 ЗДДС. Клиентът трябва да си самоначисли ДДС с Протокол по чл. 117, ал.2 ЗДДС. Възможно е, ако оставите схемата така, както е, при ревизия да не му се признае ДК по Вашата фактура и освен това да му се начсили ДДС-то което е трябвало да си самоначсили с Протокол.
Следвайте поредността на номерата на протоколите. >В случай на "просрочени" инвойси, по силата на чл. 81, ал. 5 ППЗДДС, във връзка с чл. 73а, ал. 2 ЗДДС протоколите следва да се отразят в дневниците от ноември и декември,2009 г. >Реално, не губите право на ДК ако ги отразите и в януари,2010 г., защото не е изтекъл срокът по чл. 72, ар. 1 ЗДДС. >Не виждам сериозни последствия, освен глобите по чл. 180а ЗДДС - 5%. >Ако обаче спазите процедурата по чл. 81, ал. 5 ППЗДДС, глобата е от 100 до 300 лева.
Ако автомобилите са на представителството, то тогава този "обект" е получател ан услугата и следователно ВИе тлябва да начислите ДДС. Вж. чл. 21, ал. 2, изр. 2 ЗДДС.
Доставките, посочени в чл. 46 ЗДДС – финансови услуги и чл. 47 ЗДДС – застрахователни услуги са освободени доставки, при които не се начислява ДДС и не се приспада данъчен кредит. Въпреки това, в чл. 96, ал. 2, т. 2 и т. 3 е регламентирано, че оборотите от такива доставки се включват в понятието “облагаем оборот” за целите на задължителната регистрация по ДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Следователно, за Вас възниква задължение за подаване на заявление за регистрация. Вярно е, че след като се регистрирате на такова основание, Вие няма да начислявате ДДС, както и няма да приспадате данъчен кредит. Т.е. ще трябва да осъществявате процедурите по деклариране без всякакъв смисъл. Ако не подадете заявление за регистрация Ви заплашва глоба в размер от 500 до 5000 лева по чл. 178, ал. 1 ЗДДС.
Тази част от Вашия въпрос се отнася за частично авансово плащане и последващо доплащане след доставката. В този случай, към датата на данъчното събитие ще трябва да се издаде втора фактура, с която да се доначисли ДДС върху данъчната основа от 50 ед. Не е незаконосъобразно, ако в съдържанието на втората фактура съществува изчислителна операция, която да покаже, че "дофактурираната данъчна основа" е част от по - вискоа продажна цена, част от която е била платена авансово. Що се отнася до европейските практики по документиране на доставките за целите на ДДС, на мен ми е известно, че тези практики са доста либерални. За съжаление, нашата приходна администрация не споделя този "либерализъм" като в отделни случаи се подхожда доства фискално. Нещо повече. Според някои методолози европейските фирми "нарушават директивата по ДДС" и от такива нарушения не могат да се правят генерални изводи. Така, че въвеждането на авропейски практики по документиране на ДДС е малко рискова операция.
Така описаната фактическа обстановка ме насочва на идеята, че искате да издадете втора фактура към момента на доставката на стоката. При получаването на аванса в пълен размер, Вие сте издали една фактура, така както изисква ЗДДС. Това е хипотезата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, при която е налице изискуемост на данъка, без да е налице данъчно събитие. Към момента на доставката на стоката или услугата възниква данъчно събитие, но няма изискуемост на ДДС. По тази причина, втора фактура за самата доставка не се издава. Това е видно от чл.79, ал. 8 от ППЗДДС, цит.: Чл. 79 (8) (Нова – ДВ, бр.4 от 2009 г.) При настъпване на данъчно събитие на доставката не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им." Тъй като втора фактура не сладва да се издава, то и описаната от Вас схема на отразяване на данъчна основа и ДДС с отрицателни числа не е съобразена със ЗДДС и ППЗДДС. Ако такава фактура е издадена, то това не е данъчен документ. В ЗДДС обаче, липсва санкция за такова "нарушение".
Въпреки, че става въпрос за "изработка", Вие след това продавате въпросната маса. Следователно, Вашата доставка не е вид "ишлеме", а е продажба, т.е. ВОД на стока. При аванс за Ваш ВОД може и да не издавате фактура. Това е така, защото истинският данъчен документ - фактура се издава към датата на данъчното събитие, т.е. към момента на изпращането на стоката(масата).
Транспортната фирма, осигуряваща транспорт за разходка на Вашите туристи от Русе до Велико Търново извършва доставка с място на изпълнение на територията на страната съгласно общия принцип, заложен в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДДС. Този превоз не е “международен транспорт” и Доставчикът Ви не попада в хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДС, защото не изпълва фактическия състав на тази норма, а именно превозът между две места на територията на страната да е част от международен превоз. В случая вътрешният транспорт не е част от международния и се облага с 20 % ДДС по общите правила на ЗДДС. Вътрешният транспорт би бил облагаем с нулева ставка на данъка само, ако същата фирма осигуряваше и международния транспорт. Вашият контрагент-транспортна фирма следва да Ви фактурира извършения превоз на Вашите туристи в страната с начислен 20% ДДС. Това е доставка място на изпълнение на територията на страната, т.е. е облагаема на общо основание независимо, че Вие в качеството си на туроператор прилагате специалния режим на облагане по реда на глава Шестнадесета от ЗДДС.
Ако продаваните от Вас пана ще останат тук, а няма да се изпращат в Германия, то не е налице ВОД на стока и следва да начислите 20 % ДДС. След като няма ВОД на стока, не следва да се подава и VIES декларация. Ако плащането е в брой то следва да се издаде касов бон. Смятам, че е по – разумно да се намери българска фирма, на която да се продадат въпросните пана, защото българската фирма ще има право на приспадане на данъчен кредит.
Както е видно от въпроса, стоката, която е предмет на сделка не се намира на територията на България или на ЕС. Следователно, и покупката, и продажбата на стоката е доставка с място на изпълнение извън територията на България и на ЕС. Тази схема се регламентира от чл. 17, ал. 2 ЗДДС, според която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Такива доставки се наричат “необлагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната”. Необлагането се обосновава с чл. 17, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 86, ал. 3 ЗДДС. От така предоставената информация може да се заключи, че Вашата доставка е необлагаема доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Чл.32 от ЗДДС е неприложим, защото регламентира съвсем друг вид доставка. При чл. 32 ЗДДС става въпрос за доставка с място на изпълнение на територията на страната, но стоката, която е предмет на доставка е “необщностна”, т.е. няма режим “свободно обращение”, а в някакъв митнически режим, открит на територията на нашата страна. За доказване на доставка по чл.32, ал.1 от закона с място на изпълнение на територията на страната доставчикът следва да разполага с документите, посочени в чл.32, ал.1 ППЗДДС. Вие не реализирате доставка, свързана с международен стоков трафик по чл.32 ЗДДС, защото нямате изпълнена хипотезата на тази разпоредба, а именно извършената доставка да е доставка с място на изпълнение на територията на страната. Стоката Ви реално не влиза в страната, а се транспортира до купувача Ви извън ЕС. Вие реализирате необлагаема доставка с място на изпълнение извън територията на страната по чл.17, ал.2 ЗДДС. Вашата фирма купува стока от друга европейска фирма, като стоката е транспортирана директно от трета страна до друга трета страна, без да преминава през територията на България. Мястото на изпълнение на тази доставка съгласно чл.17, ал.2 ЗДДС е местонахождението на стоката, от където започва превозът й към получателя, а именно територията на отправната трета страна. Вашата покупната фактура не е данъчен документ и не се отразява в регистрите - в случая в дневника за покупки. Продажбата на стоката на фирма от страна извън ЕС е необлагаема доставка, за която се издава данъчен документ - фактура(чл. 114) с посочен чл. 17, ал. 2 ЗДДС като основание за неначисляване на данъка. Не е налице основание за издаване на протоколи. Транспортната документация следва да бъде акуратно водена за доказване на необлагаемата доставка по чл.17, ал.2 ЗДДС.
Българската фирма - кредитодател е доставчик на финансова услуга по чл. 46 ЗДДС, която е освободена доставка. Независимо, дали получателят е рег. в ЕС или извън ЕС. >Следователно, е налице частичен данъчен кредит.
За целите на ЗДДС се използва понятието "облагаем оборот". За целите на регистрацията по ЗДДС на ФЛ, което извършва независима икономическа дейност не се приспадат нормативните разходи по ЗДДФЛ. Единственото приспадане е след регистрацията, като начсиления ДДС се приспада от облагаемия доход. "Облагаем оборот" на ФЛ за целите на регистрацията по ЗДДС е брутният оборот от доходите на ФЛ.
Изпращам текст от ЗДДС, който решава вашия случай: Чл. 111. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са: 2) Алинея 1 не се прилага: 2. при смърт на регистрирано по този закон лице—едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта—само за наличните стоки към датата на регистрацията; Т.е. можете да преустановите дейността, или да я продължите, като се регситрирате отново по ДДС.
Чл. 15. 2. стоките се транспортират директно от А до В; Проблемният чл. 15, т. 2 ЗДДС не е пречка във Вашия случай, ако е видно, че стоките директно са се придвижили до Румъния(от фирма А до фирма В) Наличието на два СМР не е проблем, защото от тях именно е видно транспортирането на стоките до Румъния. Това е валидно дори при претоварване на стоките в България. Действително е налице ВОП, но по силата на чл. 65, ал. 2, т. 4 ЗДДС това е освободено ВОП. Вж. Наръчник по ДДС на НАП, стр. 177, т. 2.2.

Става въпрос за преотстъпено право на строеж с обезщетяване на собственика на земята с апартаменти. Направила съм необходимите осчетоводяваниия, а именно: Дт 613-разходи за придобиване на ДМА/ Кт 401(лицето, предоставило земята за строежа)-сумата по нот.акт, с която е оценено правото на строеж -551000лв Пускам ф-ра, за да внеса ДДС-то на апартаментите, с които обезщетяваме като правя необходимите контировки. Когато са готови апартаментите изписвам ги по себестойност, без правото на строеж .При закриването на партидите на лицето, преотстъпило правото на строеж, което веднъж се явява като доставчик, а втори път като клиент се стига до с-ка 706 /приходи от продажба на ДМА/ , от което следва, че на този приход ф-мата трябва да начисли данък печалба. Въпроса ми е защо трябва да се плаща данък печалба на тези апартаменти, с които обезщетяваме лицето, което ни е предоставило правото на строеж. Нали има замяна, при която стойността на това, което дава всяка от страните е една и съща? Тогава къде е изгодата за страните от такава сделка? Това си е чисто и просто една обикновена продажба. Искам да Ви попитам това ли е начина по който се осчетоводява такава сделка?
Е.Петрова

Първо, според мен, придобитото от Вас право на строеж следва да се включи в себестойността на продаваните апартаменти. За всеки апартамент съществува отделно право на строеж, пропорционално по стойност. ТОва ще стане към "груб строеж" - акт 14. Второ, цената на придобиване на правото на строеж е пропорционално производна от предполагаемата себестойност на апартаментите, които посторявате. Пъво трябва това да се определи. На тази база пропорционално се определя и цената на придобиване на всяко отделно право на строеж. Така ще се получи равенство. Неравенство ще се получи, само ако надхвърлите проектната себестойност. 551 000 лв. вероятно е данъчната оценка за целите на ЗДМТ, но не и реалната цена на правото на строеж. ПРи замяна на активи или стоки, придобивната цена на придобитите активи(стоки) е най-малко балансовата или проектна стойност на това което давате. Вие давате СМР на Х броя апартаменти. Общата себестойност на тези х броя апратаменти дава общата цена на придобиване на правата на строеж за другите апартаменти.
Правото да се излъчва реклама е вид авторско право, което във вашата хипотеза се облага при Вас чрез самоначсиляване и чрез Протокол по чл. 21, ал. 3, т. 2, буква "а" ЗДДС. Ако Ви фактурират "рекламна услуга" то това е същата хипотеза - отново се самооблагате с ДДС. Имате право на приспадане на данъчен кредит.
Ако цялата информация се съдържа във въпроса, то това е ВОП на превозно средство. Сумата 17 500 Е плюс разходите по транспорта формират данъчната основа при ВОПа. Издавате протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, който отразявате в двата дневника. По този начин самоначсилявате ДДС и приспадате ДК. Данъчната основа на ВОПа е и цената на придобиване на актива, т.е. заприходявате автомобила по тази стойност.
По такъв спор има много възможни решения. По принцип, най коректно е незабавно да се проведат разговори с доставчика и да се уточни причината за несъответствието между договорената и фактурираната цена. Ако фактурираната цена не Ви удовлетворява, развалете сделката и върнете стоката. Ако ще продавате стоката, задръжте и осчетоводете фактурата, като преговаряйте за корекция на цената или в хода на делото доказвайте действителната по – ниска цена.

Изпращам Ви описание на една сделка в ЕС. Моля за отговор на въпроса след описанието или насока за съществуваща практика в подобни ситуации. Във сделката участват четири фирми от три държави. Всички са регистрирани по ДДС в съответната държава. Фирма от Германия (купувач) възлага на фирма от Румъния (посредник) да намери доставчик на определена стока. Румънската фирма (посредник) наема фирма от България (посредник) за търсенето на доставчик на същата стока. Българската фирма (посредник) намира доставчика Румънска фирма (продавач). Стоката ще се придвижва от Румънската фирма (продавач) до Германската фирма (купувач). Сумата по сделката ще се прехвърля между всяка от фирмите, придружена от фактура. Българската фирма ще получи фактура от Румънската фирма (продавач) без начислен ДДС и трябва да фактурира на Румънската фирма (посредник). Българската фирма (посредник) получава банков превод от Румънската фирма (посредник) и превежда сума на Румънската фирма (продавач). Въпрос: Какви са задълженията на Българската фирма по оформяне на документите по ДДС като участник в сделката, т.к. тя има белезите на тристранна, но участват четири фирми?

Първо, в изложената от Вас схема липсва реална търговска логика, защото стоката се движи от една фирма до втора фирма, но се префактурира през още две фирми. Второ, изобщо не е налице тристранна операция по чл. 15 ЗДДС, защото не е реализирана, посочената в тази разпоредба схема. Трето, при покупката на стоката, българската фирма реализира ВОП на стока по смисъла на специалната разпоредба на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, въпреки, че стоката не пристига в България, както изисква чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Това е един специален случай, защото българската фирма е придобила стоката под българският си ДДС номер. Българската фирма следва да издаде Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и да си самоначисли ДДС. Самоначисленият ДДС е с право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Последващата препродажба на стоката, която изобщо не е влизала на територията на страната, за целите на българския ЗДДС е “необлагаема доставка на стока с място на изпълнение извън територията на страната” по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС.
Какво е това “кредитно известие за комисионни от чужбина”. Кой е доставчик на услугата? Кой е получател? Кому се плаща? Как е фактурирано” Единственото, което мога да кажа към момента е , че в регистрите, т.е. в дневниците се отразяват само данъчните документи по смисъла на ЗДДС. Фактури или известия, издадени от чуждестранни фирми не се отразяват в дневниците, защото не са данъчни документи по българския ЗДДС.

Въпроса е по скоро теоритичен и се отнася, за понятието "място на стопанска дейност от гледна точка на ДДС", за което в България до момента не намирам никаква информация. В тази връзка продължавам да се лутам в §1 т. 11 във вр. с т.10 от ДР на ЗДДС, т.е. кога се счита, че едно лице има постоянен обект в странат ни. В конкретния случай, чуждестранното лице с регистрация по ЗДДС в България (пак немско ЮЛ), което има и МСД по смисъла на ДОПК и СИДДО между Германия и България, извършва като поизпълнителнител строително-монтажни дейности на един обект в страната, посредством собстевен (командирован тук) персонал и такъв по договори за предоставяне на персонал. Той работи на обекта на Възложителя. Можем ли да приемем, че по смисъла на §1 т.10 от ДР на ЗДДС той разполага с постоянен обект - монтажен обект, или строителна площадка. Не ми става ясно какво означава "разполага" - че е собствено, наето, че въз основа на д-ра за извършване на услуга той иам право да работи там. За да се определи, дали има МСД по смисъла на ЗДДС, има ли според Вас значение обстоятелството персонал, продължителност на извършване на дейнсотта. В последното изречение е записано, че и др. място чрез което се извършва икономисческа дейност в страната.
З.Славова

За сега ще коментирам накратко, Ако германската фирма реално извършва СМР, то тя има обект на територията на РБ, от Който извършва доставката. Следователно, трябва да се регистрира по ДДС тук и да издава фарктури с ДДС. МСД е налице. Ако обаче само се предоставя персонал, то тогава се прилага чл. 21, ал. 3 ЗДДС, независимо, че този персонал се контролира тук в РБ.
Понятието инвойс фактура означава, че Вие искате да издадете фактура на чужд език на Вашия клиент. Тази фактура на чужд език трябва да съдържа реквизитите на българската Ви фактура, т.е. да бъде с идентично съдържание.
Във въпроса, реално, се съдржат три проблема от общностната търговия със стоки. Първият проблем е, че хипотезата, която описвате е доста "невъзможна", защото едва ли германска фирма ще извърши ВОД на стока, но няма да изпрати стоката до България, а ще я достави на друга германска фирма в Германия. Причината е, че за германската фирма няма да е налице ВОД на стока, защото стоката не е изпратена към друга страна членка. Българският и германският ЗДДС трябва да са еднакви, т.е. разпоредбите за ВОД трябва да съвпадат. Основното изискване за да е налице ВОД е изпращане на стока до друга страна членка. Вторият проблем е, че по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС българската фирма ще реализира ВОП на стока, макар че стоката не пристига в България. Това е така, защото мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и еосъществило придобиването им под български идентификационен номер. Третият проблем е, че българската фирма чрез тази сделка формира оборот за целите на регистрацията по ДДС в Германия. Четвъртото, вече не е проблем, защото за целите на българския ЗДДС, българската фирма реализира доствака на стока с място на изпълнение изнъ територията на страната, т.е. не следва да начисява български ДДС. Последното, което искам да кажа,е че схемата на мен лично ми изглежда доста съмнителна. Фирмата трябва да внимава за да не бъде въвлечена в някаква "схема" по ДДС.
По силата на новата разпоредба на чл. 97а ЗДДС, Вашата фирма ще трябва да се регистрира по ЗДДС. Причината за това е, че ще трябва да се декларират всички услуги извършвани в полза на фирми от ЕС чрез VIES декларацията. Тази регистрация е вид специална регистрация подобна на регистрациите по чл. 99 и чл. 10, ал. 2 ЗДДС. Препорчваме Ви да се регистрирате по общия ред на ЗДДС, защото тогава ще имате право на приспадане на данъчен кредит за покупките, по кито ВИ е начсилен ДДС.
Българската нерегистрирана фирма извършва услуга - "работа върху движима вещ". Тази услуга, по силата на общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС е с място на изпълнение извън територията на страната - т.е. това е необлагаема доставка. Въпреки това, по силата на чл. 97а, ал. 2 ЗДДС тази българска фирма ще трябва да се регистрира по ЗДДС, защото това е регламентирано в тази разпоредба.
Предвид обстоятелството, че доставката на стоката е между българската и френската фирми, то е налице ВОД на стока от българия към Франция. Следователно, фактурата за ВОД се издава от българската към френската фирма. Обстоятелството, че плащането на стоката е извършено от трето лице(дъщерята), не променя схемата, т.е. тя си остава ВОД между две фирми(вж. чл. 26, ал. 1 ЗДДС).

Казусът ми е следния: Фактическа обстановка: Българско дружество продава на английско дружество стоки (мебели), находящи се в България. Мебелите не напускат страната, а остават в България. Казус: Тази сделка може ли да се класифицира като ВОД? Мои разсъждения: Ако съм в обратната ситуция (българско дружество купува от английско дружество стоки (мебели), находящи се във Великобритания, но мебелите не напускат страната, а остават във Великобритания) на основание чл.62 (2) от ЗДДС сделката би се класифицирала като ВОП за българското дружество. По аналогия, кауса в който се намирам би следвало да е ВОП за английското дружество и тогава би следвало за българското да е ВОД, в противен случай българското дружество ще трябва да начисли ДДС, а английското дружество ще трябва да си самоначисли ДДС и ще се получи два пъти облагане на една и съща сделка. Не мога да намеря аргументи в ЗДДС за тази си теза. Молба: Ако не греша, моля помогнете ми с аргументацията ми – на кои членове от ЗДДС да се позова.
Т.Тодоров, Варна

Мисля, че грешите. Ако стока, която се продава на английски контрагент не напусне страната(България), то тогава не е налице ВОД на стока по дефиницията на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. След като не е налице ВОД на стока, то тогава е налице обикновена облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 ЗДДС и следва да се начисли ДДС. Разсъжденията, че ако стоката беше в Англия без да напуска Англия, то би било налице ВОП за българския купувач, не означава, че за английската фирма задължително е налице ВОД. Не винаги наличието на ВОП означава че е извършен насрещен ВОД. Връзката ВОД - ВОП не винаги е налице.
МОето мнение е, че издадените КИ са валидни и трябва да се се признаят за такива дори и да няма възстановяване на авансовите суми. При всички положения обаче следва да се докаже причината за невъзстановяването - неустойка, обезщетение, право на задържане или др. В противен случай може да се предположи, че е налице друга доставка. Не може авансите да не се връщат "просто така".
Колона 18, доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС. Формулировката на "заглавието" на кол. 18 е неясна, защото като че ли препраща само към доставки към страни членки, това обаче се отнася само за дистанционните доставки. Доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС към ТРЕТИ СТРАНИ са такива по чл. 69, ал. 2 ЗДДС.
Както е видно от въпроса Атлас Копко получава от шведска фирма възнагражнение за извършена услуга. Следователно, не трябва да използвате абревиатурата ВОД, защото ВОД е само за стока. При услугите се използва изразът "трансгранична услуга". В случая, според мен става въпрос за посредническа услуга. По силата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС тази услуга е с място на изпълнение извън територията на страната и следователно е НЕОБЛАГАЕМА с ДДС. Не следвa да начислявате ДДС.
Не се разбира, защо митницата увеличава митническата облагаема стойност. Ако 3500 евро е митническата данъчна основа, то това е и Вашата данъчна основа при внос. Но не е "данъчна основа при внос" по чл. 27, ал. 1 ЗДДС, защото тази специална данъчна основа се прилага само за доставки на стоки по чл. 27, ал. 1, т. 1, а Вие не сте в тази хипотеза. Това се бъзвазмедни доставки на стоки и доставки "сам на себе си" по ВОД. Следователно, ако продавате стола за 3000 евро нямате основание за доначсиляване на ДДС.

Моля Ви за мнение относно казус за регистрация по ДДС. Подадох заявление за доброволна регистрация по ДДС на фирма, на която 12-месечния оборот до 30.04.2011 г. беше в размер на 47 хил.лв. На 28.04.2011г. фирмата продава метални отпадъци. Фактурата, която издава е с неначислено ДДС по чл.163а от ЗДДС. Тази фактура аз не я включвам в оборота от 47 хил. лв. Считам, че този оборот поради това, че не е облагаем не следва да формира оборота до 50 хил.лв.-относно задължителната регистрация. В НАП при проверката обаче този оборот ми бе включен и фирмата ми от доброволна отиде на задължителна регистрация по ЗДДС с набран оборот до 30.04.2011г. в размер на 53 хил.лв. Заявлението съм подала на 30.05.2011г. вместо при задължителна регистрация до 14.05.2011г. От тук последва акт за нарушение и начисляване на ДДС върху оборотите натрупани за периода 16.05.2011 г. до 09.06.2011 г. /деня на регистрацията по ДДС/. Въпроса ми е: Следва ли оборота на продадените отпадъци да се включва при натрупване на оборота за регистрацията по ЗДДС?
Р.Генчева

За съжаление, доставките по чл. 163а - в ЗДДС се включват в облагаемия оборот за целите на регистрацията по ДДС. Няма значение, че доставчикът не начислява ДДС, а това се върши от получателя. Доставките си остават облагаеми на общо основание, но се облагат по специален ред. Би трябвало да не се включват в обл. оборот, например като другите доставки, при които ДДС се самоначислява от получателя, но тук ЗДДС трябва да се измени.
От начина на задаване на въпроса стигамe до извода, че Вие фактурирате отделно спедицията и отделно охраната. В случая, Вашата фирма, чрез подизпълнител извършва охранителна услуга на украинска фирма. Следователно, не е нужен лиценз, защото услугата се префактурира. Разходите Ви са по фактурата на българската охранителна фирма и транспорта на охранителите. Тази хипотеза попада под общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Първо, Вие не следва да начислявате ДДС, защото това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната - местоустановяването на клиента - Украйна. Второ, Вие имате пълно право на приспадане на данъчен кредит за "покупките" по охраната и транспорта, по силата на чл. 69, ал. 2 т. 1 ЗДДС.